Предстои България да разреши рекламите на хазарт в социалните мрежи

В последно време, лицензираният български пазар на хазартни игри се изправи пред доста негативни новини. И все пак, неотдавнашно преразглеждане на забраната за хазартни реклами вдъхна известни надежди за отмяната ѝ. Нека заедно разгледаме как хазартните реклами привлякоха вниманието на законодателите, какви решения бяха взети, как се отразиха негативно на няколко индустрии, и как социалните медии се притекоха на помощ.

Българският хазартен барон

България винаги е била отворена към хазартните продукти, още от основаването на Българския спортен тотализатор през 1979. С разпадането на Съветския съюз и възприемането на западния подход към хазартните игри, България заема позиция в подкрепа на казината в началото на 90-те и в крайна сметка узаконява всички форми на хазарт до 1998 година, включително и видео слот игрите.

През 2015 година обаче Васил Божков, местен политик и бизнесмен, става известен благодарение на многобройни начинания, включително частните му лотарии, които го превръщат в един от най-известните хазартни босове в страната.

Божков отваря вратата към масовите медии в България, превръщайки се в един от най-крупните рекламодатели в региона. Когато бизнесът му бива закрит през 2020 година, множество онлайн казина започват да се конкурират кой да запълни с реклами пространството, освободило се след напускането му, като стойността на тези реклами е оценена в диапазона от 85 до 90 милиона евро.

Парламентът затваря вратата

Притесненията относно влиянието на онлайн хазарта върху българското население достигат своя връх в началото на тази година. На 30 април 2024 г. Народното събрание гласува на второ четене законопроекта за забрана на рекламата на спортни залози, частни лотарии и онлайн казина.

Изненадващо, законопроектът е приет единодушно, като всичките 198 членове на четенето гласуват в полза на пълната забрана на хазартните реклами. Единственото изключение, което новият законопроект позволява, е рекламата на държавната лотария – Българският спортен тотализатор, който следва да продължи да работи както обикновено, като се има предвид, че печалбите му се използват за финансиране на масови спортни инициативи и програми в страната.

Решението буди притеснения

И докато членовете на парламента са като цяло единодушни, останалата част от страната не е на същото мнение, като няколко групи изразяват загрижеността си относно тази толкова всеобхватна и необмислена пълна забрана.

И тъй като в България онлайн казината все още са законни, играчите ще продължават да търсят сайтове, в които да се регистрират и да заявят бонуси за добре дошли.

Стилян Шишков, собственик на известния сайт за спортни новини Sportal, казва:

 „Както сочи опитът на други европейски пазари, ограничаването на рекламата води до увеличаване на активността на нелицензирани сайтове, което намалява способността на държавата да събира данъци и такси от хазартни дейности и да осигурява защита на потребителите“.

Без какъвто и да е законен начин за лицензираните оператори да привличат вниманието на местните играчи, нелицензираните сайтове могат да примамват играчите без бонуси за депозит и с обещания, които не са длъжни да спазват.

Най-засегнат от решението е българският рекламен бранш, тъй като брутните приходи, разходите, както и приходите от онлайн реклами се сриват почти до нулата. Катастрофалното понижаване на приходите от реклама има потенциала да унищожи индустрията, а нейното разрастване през последните девет години се основава именно на хазартните реклами.

Забраната за реклами се отразява не само на рекламата на офшорни онлайн казина и обработката на плащанията, но и на способността на физическите казина да рекламират предлаганите от тях игри. Съществува възможност за популяризиране на представления, бюфети и други нехазартни дейности, но сумите за такава реклама са само малка част от предходния бюджет.

НАП внася лъч надежда

Поради противоречието, което забраната създава в България, от НАП са принудени да преразгледат и прецизират части от одобрения законопроект.

Една от областите, която попада в светлината на прожекторите, е степента, в която българският Закон за радиото и телевизията обхваща медиите и връзката им с интернет.

Румен Спецов, директор на НАП, казва:

 “Смятам, че социалните платформи като Facebook, Twitter/X, Instagram и TikTok не са медии, попадащи в обхвата на Закона за радиото и телевизията, следователно няма причина да бъдат ограничавани”.

Изменението на решението означава, че докато основните рекламни канали остават забранени, операторите на физически и онлайн хазартни игри могат законно да рекламират промоциите и услугите си в международни социални медийни платформи като Facebook, Instagram, TikTok и YouTube, като се наблюдава пик в залозите чрез мобилни устройства.

Въпреки че това не помага на местната рекламна индустрия, то ще позволи на лицензираните доставчици на хазартни услуги да сведат до минимум загубите си и потенциално да намалят въздействието на операторите на черния пазар върху безопасността и сигурността на българската хазартна общност.